ПАТРОН

Стоян Михайловски е роден на 07.01.1856 г. в гр. Елена. Потомък на стар възрожденски високопросветен род. Син на Никола Ст. Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Учи в гр. Велико Търново /1865-1868/. Завършва Френски султански лицей през 1872 г. Учителства в Дойран (1872-1874). През 1875 г. записва право във Франция. Когато започва Руско-турската война се завръща в България. След Освобождението работи като адвокат, като гл. редактор на в. „Народен глас“ (1880), като извънреден преподавател по френски език в Юридическия факултет (1892-1894) и като доцент по Всеобща литературна история във Висшето училище (дн. СУ „Св. Климент Охридски“) (1895-1899). Активно участва в обществения, политическия и литературния живот.

Литературната си дейност Стоян Михайловски започва през 1872 в сп. „Читалище“ /Цариград/. Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Творчеството на Михайловски е жанрово разнообразно – басни, епиграми, сатири, афоризми, пародии, поеми, драми и др. Неговите басни /“Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“, „Секира и търнокоп“/ са класически образци в българската литература.

Умира на 03.08.1927 г. в гр.София.